Когато прекалено често използваме думи като „уникален“, „невероятен“, „изключителен“ или „топ“, рядко се замисляме колко лесно обезценяваме истински големите постижения. Има моменти, които не се нуждаят от преувеличения. Те сами говорят за себе си.
Днес е точно такъв ден.
След пет поредни победи – всяка от тях постигната с повече от една точка разлика – националният отбор на България по бейзбол се класира за първи път в историята на Европейско първенство. След повече от 35 години организиран бейзбол у нас, след усилията на поколения състезатели, треньори, съдии, доброволци, родители и фенове, които оставиха сърцето и душата си на и около терена, невъзможното се превърна в реалност.
През следващата година България ще бъде сред 16-те най-силни национални отбора в Европа и ще се изправи срещу елита на континента в Германия.
Този успех не дойде благодарение на идеални условия. Напротив – той беше постигнат въпреки тях.
Българският бейзбол години наред се бори с недостатъчно финансиране, липса на достатъчно терени, ограничен брой съдии, треньори и медицински специалисти, труден достъп до тренировъчни бази и почти пълно отсъствие от медийното пространство. Колко пъти всички сме чували въпроса: „Ама има ли бейзбол в България?“ Колко пъти сме се опитвали да популяризираме спорта, да каним известни личности да хвърлят първата топка, да убеждаваме деца, родители, спонсори и институции, че този спорт заслужава внимание.
Истината е, че бейзболът в България оцелява и се развива най-вече благодарение на хората, които го обичат. Благодарение на онези, които инвестират време, средства и безброй доброволни часове, без да очакват признание.
През изминалите седем дни всички в националния отбор направиха нещо още по-важно от самите победи. Оставиха настрана егото, клубните съперничества и напрежението от вътрешното първенство. Превърнаха се в истински отбор.
Те преодоляха умората, високите температури, напрежението на турнира, неизбежните съдийски грешки, тактическите трудности и огромните очаквания. Израснаха с всеки изминал мач и заслужено завършиха турнира с пет поредни победи – постижение, което малцина биха прогнозирали преди началото му.
Да бъдеш сред шестнадесетте най-добри отбора в Европа е историческо постижение за българския бейзбол. Почти чудо.
За съжаление, всички знаем и друга стара истина – успехът винаги намира много „бащи“. Скоро вероятно ще се появят анализатори, експерти и деятели, които никога не са стъпвали на бейзболно игрище, не са обличали екип, не са пътували стотици километри за мач или не са преживявали трудностите, през които този спорт преминава всяка година. Но този успех принадлежи на хората, които го изградиха с години труд, постоянство и вяра.
Оттук нататък най-важният въпрос не е само как България ще се представи в Германия.
Истинският въпрос е дали ще успеем да използваме този исторически момент, за да привлечем повече деца към бейзбола, повече родители към трибуните, повече партньори към спорта и повече хора, които да повярват, че тази игра има бъдеще у нас.
За статистиката, детайлите и тактическите анализи ще има време утре.
Днес е ден за признателност.
Днес всеки състезател, всеки треньор, всеки съдия, всеки доброволец, всеки родител и всеки фен, който през последните три десетилетия е бил част от българския бейзбол, има пълното право да бъде горд.
Защото днес не спечели само националният отбор.
Днес спечели целият български бейзбол.
