Иска ми се да разкажа малко за мача на 1 август. Всъщност – не малко, а много. Защото именно той заслужава да бъде запомнен.
Умишлено не написах нищо след двубоя с Румъния. След победата над Сърбия в понеделник всички очаквахме именно този мач да бъде Рубиконът за националния ни отбор. В крайна сметка обаче срещата в петък се превърна в двубой за експерименти, проверка на различни варианти и шанс за повече игрово време на всички състезатели . На практика резултатът нямаше значение за крайното класиране – освен за честта и статистиката.
Въпреки това България изигра поредния си силен мач и победи Румъния убедително с 22:7. Личното ми мнение е, че използването на някои от титулярите беше продиктувано и от желанието те да останат в игрови ритъм преди очаквания финален сблъсък със Словения, която по-рано през деня бе победила Сърбия.
След консултация с историята се оказа, че организиран бейзбол в България се играе не от 35, а вече повече от 40 години. Четири десетилетия, изпълнени с много труд, ентусиазъм, отделни проблясъци, добри представяния и неизбежни разочарования. И ето че след всички тези години националният ни отбор излезе на най-доброто бейзболно игрище не само в България, но и на Балканите, за да изиграе най-важния мач в своята история.
След четири поредни победи България се изправи срещу Словения с възможността да направи нещо, което никога досега не беше постигала. Значението на двубоя, очакванията на публиката и шансът пред собствена публика да се класираме за Европейското първенство неизбежно натовариха отбора с огромно напрежение. Но именно в такива моменти се вижда истинският характер.
Още преди турнира споменах, че този състав представлява интересна комбинация между опитни играчи и талантливи млади състезатели. В отбора имаше и дебютанти, които никога преди това не бяха играли редом със своите съотборници, защото се състезават отвъд Океана. Това беше предизвикателство, но и огромен шанс.
След победата над Сърбия в Понеделник, поради отказването на Унгария от участие националите имаха почивен ден във Вторник.
На стадиона беше организирана обща вечеря.На нея присъстваха както играчи така и треньори и бивши сътезатели. Именно тогава капитанът Димитър Насъпов каза едно изключително важно изречение:
„След тази вечер вече не сме просто състезатели. Ние сме отбор.“
Тези думи се оказаха пророчески.
Всеки остави егото, личните амбиции и желанието да бъде героят на всяка цена. Всеки прие ролята си в името на общата цел. Именно така този отбор извървя трудния път до Регенсбург 2027 – като истински колектив.
Самият мач
Изборът на стартов питчер вероятно ще остане една от най-дискутираните теми. След като само три дни по-рано буквално „изгаси“ словенската атака, Панайот Жълтов отново получи топката за първия ининг.
Статистиката показва, че и трите точки в откриващата част са записани на неговата сметка. Истината обаче е малко по-различна. Жълтов не допусна нито един хит, но след две бази за боли, ударен батер и само един аут беше заменен от Евгени Черноземски.
При резултат 3:0 за Словения най-важното беше България да върне поне една точка още в ответното нападение. Вместо това националите отбелязаха две и намалиха до 3:2. Това беше изключително важно както психологически, така и чисто бейзболно – домакините показаха, че няма да се пречупят още в началото.
Черноземски започна втория ининг уверено. След единичен хит първият словенски бегач опита кражба на втора база, но Георги Георгиев демонстрира отличната си ръка и го хвана безапелационно. Така още в началото беше прекършена агресивната игра по базите на словенците, въпреки че техният треньор на първа база не сваляше поглед от хронометъра в задния си джоб. Последваха страйкаут и флайаут към централния аутфилд и защитата приключи ининга.
След това дойде моментът, който промени целия мач.
Мартин Андонов достигна база след база за бол. Петър Петров също получи разходка. Последва посещение на словенския треньор на възвишението, страйкаут срещу Алекс Йонин, а след флайаут на Панайот Жълтов Андонов успя да се придвижи до трета база.
Михаел Чавдаров удари великолепен дабъл, България намали изоставането, а на втора и трета база останаха двама ранъри. След нова база за бол за Димитър Насъпов базите се напълниха при два аута.
И тогава дойде мигът, който всички ще помнят.
Евгени Черноземски изпрати топката между левия и централния аутфилд, на повече от 108 метра зад оградата. Грандслем.
7:3 за България.
От този момент нататък инициативата окончателно премина в български ръце.
Няма да се спирам подробно на останалите моменти от двубоя – статистиката е достъпна за всеки, който желае да я разгледа.
След още три точки резултатът стана 10:3 и мачът окончателно пое в желаната за България посока. Имаше няколко отпускания в защитата, а също и няколко груби съдийски грешки, които според мен бяха плод не на тенденциозност, а на недостатъчно добро съдийство. Те позволиха на словенците да намалят до 10:5, а впоследствие резултатът се разви до 11:5, 13:5 и крайното 13:7.
След изключително нервното начало и трите допуснати точки още в първия ининг българският национален отбор демонстрира забележителна психическа устойчивост. След грандслема на Черноземски България нито за миг не изпусна лидерството, нито позволи инициативата да се върне в словенски ръце.
Точно това отличава големите отбори.
Днес европейските квалификации в Благоевград вече са история и ни остават прекрасните спомени от едно незабравимо лято за българския бейзбол.
Но истината е, че най-трудното тепърва предстои.
След историческото класиране за Европейското първенство в Регенсбург през 2027 година пред цялата бейзболна общност в България стои новото голямо предизвикателство – как този отбор ще се представи срещу шестнадесетте най-добри национални отбора на континента.
Защото историята вече беше написана.
Сега започва следващата глава.
