Сезонът бе открит. Повече от месец след началото на бейзболната кампания отвъд океана, и в България най-сетне стартира националното първенство. Програмата беше известна отдавна – датите, стадионите, участващите отбори и съдийските назначения бяха обявени предварително. Това безспорно е положителен знак и показва желание за организация и предвидимост, каквито българският бейзбол от години търси.
Имаше и интересни спортни моменти още в първия кръг. Отбор, който доскоро не беше сигурен дали изобщо ще участва в шампионата, успя да победи на ограденото съоръжение, наричано стадион в Дупница, тим с над 20 шампионски титли. В София изненади почти липсваха – отборите размениха победи, а хегемоните отново демонстрираха защо продължават да доминират в родния бейзбол.
На пръв поглед всичко изглежда позитивно – шампионатът започна, мачове се играят, има интрига и познати фаворити. Но зад добрите новини отново изплуваха и старите проблеми, които години наред спъват развитието на спорта у нас.
След като програмата е известна отдавна, логично възниква въпросът: защо за мача в събота в Дупница не беше изпратена официална съдийска двойка? Как е възможно на среща от националното първенство съдия зад хоумплейта да няма. Представител на отбора домакин бе зад гърба на питчера и хубаво бе че скороста на питчиране бе меко казано ниска. 
Още по-притеснително е, че базов съдия изобщо не беше определен. Излиза, че в определени мачове базов съдия не е необходим, а понякога може би и един съдия е напълно достатъчен. Това обаче не е отношение, което говори за професионализъм или за желание спортът да се развива на по-високо ниво.
Подобни ситуации неизбежно пораждат въпроси за стандартите, организацията и уважението към самото първенство. Защото не може постоянно да говорим за развитие, популяризиране и бъдеще на бейзбола в България, а в същото време да допускаме елементарни организационни пропуски още в първия кръг.
Самият двубой също беше показателен. В събота отборът от Благоевград поведе с 4:0, но в крайна сметка загуби със 17:6 само за седем ининга.
И ако се доверим на старата поговорка „Както тръгне, така и ще върви“, то едва ли този сезон ще ни предложи нещо по-различно от вече познатата картина в българския бейзбол.
Преди години, когато се занимавах с друг спорт, имах човек, когото истински уважавах и приемах за пример. Той често казваше:
„За да правиш нещо добре, трябва да знаеш защо го правиш.“
Това е проста, но много силна мисъл. Защото без ясна идея, без посока и без истинска мотивация, всяко усилие рано или късно се превръща просто в отбиване на номер. А спортът – особено спорт като бейзбола, който и без това се бори за внимание и развитие в България – не може да си позволи подобно отношение.
Остава само надеждата хората, които днес управляват, организират и развиват бейзбола у нас, наистина да знаят защо го правят. Защото ако те самите нямат ясна цел и визия, трудно може да се очаква различно бъдеще за този спорт в България.
