Месец след края на световните серии и почти толкова от финалите в България е достатъчно време за анлизи.Приликите са ясни и те и ние играем до късно. Имам предвид месеците.И интересът е почти същия.
Иронията е и че и тук и в САЩ като малко повече си повярваш и се понадигнеш и забравиш че си част от най-великият спорт в света и бързо бързо, а понякога и почти накрая те застига истината. В редовният сезон имаше отбори от родният шампионат с виско вдигнати нослета. Успехи и победи и самочувствие и амбиция за поне финал. И зад океана насред Бронкс играчи треньори и щаб се подиграваха със загубата на един велик (може би и най-великя) отбор. На финалите феновете на същият този отбор позволил си да се подиграва на Янкис в Бронкс скандираха „Не ни трябваш“ на безспорно най-великият играч в спорта – Шохей Отани. Приликите тук между родния и щатския спортс свършиха. Един от най- интересните финали като серия
. Само финалите през 2016 могат да се сравняват с драмата , обратите интереса и непредсказуемоста на финалите от тази година. И само на 4 страйка от 1 ва титла от 1993 насам.В Торонто брояха и се молеха. Хоумрън от играч не играл в плейофите в преишните 2 серии. Два иннинга по-късно още един Хоумрън. Между двата хоумръна един изключителен форс аут на хоума от същият неиграл в плейофите играч. Накря на пълни бази и с човек на трета база един дабъл плей и започва чакането за Спринг трейнинг 2026.
